Напоследък, откакто станах майка, започнах да си задавам въпроси, които никога преди това не съм подозирала, че ще ме вълнуват... Колко важно може да бъде едно акане? Как може едно лайно да ми донесе такава огромна радост? Защо от всички страни ми бутат реклами за лекарства? Детето ми ще бъде здраво! Спрете! Как ще се замислям какво ще слагам в устата си и дали то е полезно за бебчето? Когато видя количка, пълна с чипсове и газирани напитки, които консумирах до скоро си казвам: "Леле, колко много вредна храна!". Защо хората се възмущават, когато видят майка да кърми бебето си? Но... никой нищо не казва, когато друга храни детето си с бутилка с разредено в нея прахче? Не мога да проумея как така обществото осъжда това, което е най-добро за здравето на бебчето и се обявява в подкрепа на бизнеса с адаптирани млека? Колко много места са просто недостъпни за бебешка количка, а представи си инвалидна? Как малкото човече разчита само на мен за всичко от което има нужда и аз ежесекундно трябва да реагирам на сигналите му. Как точно когато спираш да мечтаеш, че ще се наспиш и просто се примиряваш, че това скоро няма да се случи... хоп и се събуждаме само веднъж за хранене!