Няколко седмици преди да родя, чувах коментари от други майки от сорта на: "Ако бях като теб щях да раждам всяка година!?", "Изобщо не си качила!", "Изглеждаш чудесно!". Ами бъдете като мен, раждайте колкото искате и така нататък... Качих 15 килограма, което съвсем не е малко, даже повечко от нормата. Но... качих ги като се храних здравословно с продукти полезни за мен и за бебето, качих ги като правех йога и упражнения с фитбол, качих ги като се разхождах всеки ден. Дали ми беше лесно? Не! Болките в таза започнаха още в четвъртия месец, точно когато се зарадвах, че токсикозата поотшумя. Да не говорим, че девет месеца имах гаден вкус на копър в устата и въпреки липсаа на апетит или желанието за пържени картофи, продължавах да ям това, което трябва, а не онова, което искам. Знаех, че не храня само себе си, а избирам менюто на моето малко човече и поемам отговорността да му дам възможно най-добрата среда да се развива здраво. Но: "На теб структурата ти такава!" Ами да, такава е. Всичко ми е супер лесно. Естествено никой няма да попита колко часове съм прекарала в тренировки, за да бъда "такава". Никой няма да се замисли колко плодове съм изяла и колко километра извървяла, докато тя е нагъвала банички и е пърдяла на дивана пред телевизора.
Няколко седмици след като родих изглеждах почти като преди да забременея. Е, малко по-щастлива! :) Да не си помислиш, че съм тръгнала на фитнес веднага. Не бих рискувала да застраша по какъвто и да било начин процеса на лактация и да оставя бебето си без храна. Аз разхождам моето дете по два - три часа в парка без да спра, а повечето "оплакващи се" майки сядат в първото кафе и издишат облаци цигарен дим буквално над количката... :( Ако тяхното собствено здраве не им е важно, поне да помислят за това на бебчето, което с нищо не им е виновно, но уви. Майките, които не са станали сто кила по време на бременноста, а и са имали "късмета" да отслабнат след раждането са виновни за тяхното нещастие. Да не говорим, че щом имат бебе, това си е оправдание да не си обръснат повече краката и да не си скубят веждите. Ще ме прощавате, но това да не си измиеш зъбите и да не се къпеш си е чисто и просто мързел, който се опитваш да оправдаеш с бебето. Няма баба или детегледачка, която да ми помага, но ако не се грижа за себе си какъв пример ще дам на детето си. Сутрин мием лицето на Гого и лицето на мама. Жена, която не се е поддържала преди да стане майка, няма да го направи и след това. А понякога, дори и най-големите кокони заявяват: "Червилото вече не е важно!". Определено не бива да прекалявате, не използвам никакъв грим, освен балсам за устни и спирала и то е, защото детето се докосва и вдиша всичко с което се наклепам евентуално. А и ако ви гледа постоянно да се рисувате, ще ви имитира 100% независимо дали е момиче или момче. И в двата случая не е никак полезно.
Няма коментари:
Публикуване на коментар