Живея в "хубава" държава,
вървиш по улицата
от легнал полицай в дупка - яма!
Всеки лае и възразява
и най-често срещаната дума е Няма!
Разхождаме се ние с количката,
по 2-3 часа всеки ден,
настръхва на мама косичката,
но бебчо ще мине тест за космонавт без проблем!

6 месеца радост!

На половин годинка вече съм аз
и мога да пея "Агу! Да да! Е хей!" по цял час!
Картофче хапвам си най-сладко,
после играя с мама и татко!
А те показват ми и морето, и планината
и ме разхождат Бръм-бръм с колата!
Обичам аз да плувам във водата
и да играя в парка с листата!
Радват ми се всички,
намигам им с очички
и подарявам им усмивки
с моите две красиви, бели зъбки!

6 месеца радост!

На половин годинка вече съм аз
и мога да пея "Агу! Да да! Е хей!" по цял час!
Картофче хапвам си най-сладко,
после играя с мама и татко!
А те показват ми и морето, и планината
и ме разхождат Бръм-бръм с колата!
Обичам аз да плувам във водата
и да играя в парка с листата!
Радват ми се всички,
намигам им с очички
и подарявам им усмивки
с моите две красиви, бели зъбки!

Ако не искате бебето ви да плаче, накарайте го да се смее!!!

Смехът винаги е най-добрият избор!!! 

Кино герои - Девето издание на Фестивал на пясъчните скулптури Бургас

Щастие

Ако ме питат: "Щастието къде е?",
ще отговоря: "В корема ми е!".
Щастието в коремчето живее,
всеки ден расте, все по-голямо то е.
Щастието ръчка ме в ребрата
и всичко притиска.
Щастието да се срещнем скоро иска...

Любовта от пръв поглед съществува! Всяка майка я познава!

Вълнения около едно лайно

  Ако някой, някога ми бе казал, че ще се вълнувам толкова около едно акане и че е възможно едно лайно да ми донесе такава огромна радост нямаше да повярвам... Роди се и се насра. Да, това се случи. Дори акушерките се вайкаха, че ще трябва да го запишат по-малко грамове. Майтапа настрана. Помолих да не му дават изкуствена храна, каквато всъщност е практиката в България, в почти всички болници. След няколко часа наблюдение, около 5, които минаваха доста мъчително за мен, и то не само заради болките от раждането, но и заради това, че не виждам бебчето, най-накрая го донесоха. Засука. След това се наака. И така два дни, общовзето докато се отделяше мекониума. И на третия ден от обяд до вечерта имаше само мокро, но не и наакано... Започна рев. Потърсих някой от персонала на клиниката. Не знаех какво да правя. Предложиха ми добавка или термометър в дупето, но също ми обясниха, че за запек може да се говори едва след няколко дни. Малко след това имаше стабилно изцапан памперс. 

Първите дни всичко се нареди и си акахме с кеф и редовно. Какво повече може да иска една майка? Бебчето да се храни добре, да спи добре и да пълни памперса с любов! Може би на втората седмица започнахме да го правим по-рядко, но наддавахме добре - за един месец 1 300 грама. Случвало се е да не се изака до 4-5 дни. Въпреки неисканите съвети за чайчета и разхлабителни, предпочетох да потърпя малко мрънкане и напъване, вместо още от самото начало да разчита на помощни средства при ходене до тоалетна. Естествено се бях консултирала с няколко доктора, които ми казаха че не е проблем. Изпражненията всеки път бяха меки и в големи количества като за няколко дни. Със сигурност мнението им бе по-компетентно от това на баби, съседи и приятели. Просто се успокойх и се радвах всеки път когато малкото дупенце направи голяма, голяма работа. Вече сме почти на 4 месеца и всяка сутрин между 7:30 и 9:00 започваме щастливо деня като правим голяма изненада за мама! :) Надявам се скоро да я вършим в гърне...

Време за смях

За бебето... с пари

Да. За съжаление напоследък "За бебето с любов" се заменя все по-често от "За бебето с пари". Родителите се надпреварват да купуват играчки, парцалки, люлки и какви ли не простотии, от които в повечето случаи няма никаква полза, а понякога причиняват дори вреди. Забравят за най-важното, че детето има най-голяма нужда от единственото, което не можеш да купиш - тяхното внимание и любов! "Е как така на съседа триколката ще е по-хубава от тази на моето дете, аз трябва да купя по-скъпа!?" Ако продаваха някъде мозък, щях да те пратя там! Не знам за такъв магазин. Може скоро да измислят. Какво пък? Хората са готови да харчат за какво ли не? Важното е да е повече от съседа! Още преди да роди средностатистическата майка вместо да се поинтересува за процеса, наречен "лактация" или демек да кърми новороденото, тя отива в магазина и купува 10 бутилки и адаптирано мляко, уж за всеки случай. А после, така или иначе дала толкова пари, за какво да дава цица на детето. Да, тя е добра майка и пере дрехите със специален препарат за пране, само за бебето. Разбира се, по-скъп. В него няма ароматизатори. Все едно баба й дето са й прали пелените с камъни на реката се е изприщвала. Да, тя е добра майка. Няма да чисти, за да не вдиша детето прах или някой препарат. Предпочита да е мръсно. Да, тя е добра майка ще оглежда другите какви колички са купили и какви играчки са накичили върху тя, вместо да погледна собственото си дете... 

Мама визия като за телевизия

  Няколко седмици преди да родя, чувах коментари от други майки от сорта на: "Ако бях като теб щях да раждам всяка година!?", "Изобщо не си качила!", "Изглеждаш чудесно!". Ами бъдете като мен, раждайте колкото искате и така нататък... Качих 15 килограма, което съвсем не е малко, даже повечко от нормата. Но... качих ги като се храних здравословно с продукти полезни за мен и за бебето, качих ги като правех йога и упражнения с фитбол, качих ги като се разхождах всеки ден. Дали ми беше лесно? Не! Болките в таза започнаха още в четвъртия месец, точно когато се зарадвах, че токсикозата поотшумя. Да не говорим, че девет месеца имах гаден вкус на копър в устата и въпреки липсаа на апетит или желанието за пържени картофи, продължавах да ям това, което трябва, а не онова, което искам. Знаех, че не храня само себе си, а избирам менюто на моето малко човече и поемам отговорността да му дам възможно най-добрата среда да се развива здраво. Но: "На теб структурата ти такава!" Ами да, такава е. Всичко ми е супер лесно. Естествено никой няма да попита колко часове съм прекарала в тренировки, за да бъда "такава". Никой няма да се замисли колко плодове съм изяла и колко километра извървяла, докато тя е нагъвала банички и е пърдяла на дивана пред телевизора. 

   Няколко седмици след като родих изглеждах почти като преди да забременея. Е, малко по-щастлива! :) Да не си помислиш, че съм тръгнала на фитнес веднага. Не бих рискувала да застраша по какъвто и да било начин процеса на лактация и да оставя бебето си без храна. Аз разхождам моето дете по два - три часа в парка без да спра, а повечето "оплакващи се" майки сядат в първото кафе и издишат облаци цигарен дим буквално над количката... :( Ако тяхното собствено здраве не им е важно, поне да помислят за това на бебчето, което с нищо не им е виновно, но уви. Майките, които не са станали сто кила по време на бременноста, а и са имали "късмета" да отслабнат след раждането са виновни за тяхното нещастие. Да не говорим, че щом имат бебе, това си е оправдание да не си обръснат повече краката и да не си скубят веждите. Ще ме прощавате, но това да не си измиеш зъбите и да не се къпеш си е чисто и просто мързел, който се опитваш да оправдаеш с бебето. Няма баба или детегледачка, която да ми помага, но ако не се грижа за себе си какъв пример ще дам на детето си. Сутрин мием лицето на Гого и лицето на мама. Жена, която не се е поддържала преди да стане майка, няма да го направи и след това. А понякога, дори и най-големите кокони заявяват: "Червилото вече не е важно!". Определено не бива да прекалявате, не използвам никакъв грим, освен балсам за устни и спирала и то е, защото детето се докосва и вдиша всичко с което се наклепам евентуално. А и ако ви гледа постоянно да се рисувате, ще ви имитира 100% независимо дали е момиче или момче. И в двата случая не е никак полезно.

Децата днес се раждат с характер! Дали?

  Напоследък все по-често чувам: "Децата днес се раждат с характер!". То само се е родило? И само се възпитава! Сещате се сами от кого чувам този израз, нали... От родители, чийто деца се тръшкат по улиците, блъскат по телевизора, дърпат покривката от масата и надават рев, когато им изтръгнат смартфона от ръцете, накратко казано не съвсем възпитани, да не кажа направо невъзпитани. Да, аз мога да кажа: "Така е. Такова е детето. Какво да правиш..." И тези родители да продължават да се успокояват и да бягат от отговорност. Истината е, че самите те превръщат децата си в чудовища и после казват : "Ама то си е такова!". А ти, скъпа мамче направи ли си труда да му обясниш, че това не бива да се прави? Остави го пред телевизора и отиде да си правиш кафе, нали? И после ми казваш: "Ама то така се е родило!". Повтарям не се е родило ТО, ти си го родила! И носиш отговорност за това какъв човек ще порасне. Затова вместо да се оплакваш и да хленчиш, използвай това време да общуваш с детето си! Вместо да търсиш съжаление от семейство и приятели за несправедливата съдба, която видиш ли те дарила с непослушно и палаво дете, прегърни го и му обясни кое е правилно и кое е грешно. То не знае още и ако не му го обясниш, ще продължава да прави всичко по своему. 

 Напоследък, откакто станах майка, започнах да си задавам въпроси, които никога преди това не съм подозирала, че ще ме вълнуват... Колко важно може да бъде едно акане? Как може едно лайно да ми донесе такава огромна радост? Защо от всички страни ми бутат реклами за лекарства? Детето ми ще бъде здраво! Спрете! Как ще се замислям какво ще слагам в устата си и дали то е полезно за бебчето? Когато видя количка, пълна с чипсове и газирани напитки, които консумирах до скоро си казвам: "Леле, колко много вредна храна!". Защо хората се възмущават, когато видят майка да кърми бебето си? Но... никой нищо не казва, когато друга храни детето си с бутилка с разредено в нея прахче? Не мога да проумея как така обществото осъжда това, което е най-добро за здравето на бебчето и се обявява в подкрепа на бизнеса с адаптирани млека? Колко много места са просто недостъпни за бебешка количка, а представи си инвалидна? Как малкото човече разчита само на мен за всичко от което има нужда и аз ежесекундно трябва да реагирам на сигналите му. Как точно когато спираш да мечтаеш, че ще се наспиш и просто се примиряваш, че това скоро няма да се случи... хоп и се събуждаме само веднъж за хранене!

Коликите са на мода!

   Хммм... Що е то колика? Колкото майки познавах, е честно казано не съм общувала с голям брой, всички се оплакваха, че бебетата им страдат от колики. Реших още преди да родя да проуча въпроса. Оказа се че дори няма точно медицинско обяснение, навсякъде се описват симптомите, а никой не говори за причината. Още тогава знаех, че моето бебе няма да има такова нещо. Нещо, от което имат нужда родителите, а не нещо от което страда детето. Естествено и аз купих бутилка с анти-колик система, не знаех какво точно й е специалното, освен цената?! Не я използвам, въпреки настояването на обкръжаващите ме да давам вода. Още от деня на раждането получих куп рекламни материали за средства помагащи срещу колики! Благодаря! За капак бабата подари капки срещу колики в деня на изписването?!? Нали ви казах, че моето дете няма да има колики!!! Ооо, не, ще има, ще ги търсиш тея капки! Три месеца вече и не съм ги търсила, надявам се и да не ги потърся. Абе, що за хора сте? Все едно аз да подаря на някого имодиум с пожелание да се продриска и да не може да стане от тоалетната. Последваха още препоръки и нетърсени съвети за борба с това чудо, наречено колика. Изглежда въпроса: "Как сте с коликите?" е най-популярния от всички възможни за задаване около едно бебче. Тук ще отнеса минимум една дузина критики, а може и сто за думите си. Да, лесно ти е на теб! Не знаеш какво е бебето да реве без да спре с часове и така нататък... Никак не ми е лесно даже. Да следя за всяко нещо, което слагам в устата си. Естествено, ако се наям с Мак Доналдс и моето бебче ще има колики и ще се къса от рев. Не ми е лесно, но се опитвам всеки път да разбера сигналите му. Най-потресаващото беше, когато отидохме за първи път на преглед при личния лекар, на 1 месец. За първи път влизаме в различно помещение от това, което сме свикнали, мирише на мухъл, събличат го и му е студено, отгоре на всичкото непозната жена го докосва. Естествено рев. Да, ревем рядко, но заревем ли и глухата баба на последния етаж от съседния блок ни чува. "Това са колики!!! Отивайте веднага в аптеката и купувайте капки!!! Нямам претенции коя марка!!! Може и вода от копър!!!" Изтощена от всички неща, които се случват с тялото ми и недоспала от нощното кърмене се чудих да се смея ли, да плача ли?! След всички глупости, които чух след изписването ни от болницата - как трябвало да казвам на някакъв предмет да пази бебчето, иначе видиш ли невестулката щяла да дойде и да го изяде... WTF?!? От къде тая невестулка? И какво ще влезе през затворения прозорец? Докторката и водата от копър вече ми дойдоха в повече. Колики ще имат бебетата, но не и моето. Ще имат първо, защото родителите не могат да разберат сигналите на децата си. Второ, защото за всяко плакане е най-лесно да дадем обяснение, че е колика. И последно, но не и по-важност е един голям, голям бизнес от които се печелят много пари за сметка на "бедните" родители, които се успокояват, че купувайки скъпи капки, шишета, борови клонки и т.н. помагат на бебето си. А каква е причината да се появвяват колики? Освен модата? Храната, която малкото стомахче не успява да обработи. Не мога да разбера защо, почти всяка майка като чуе бебето си да плаче и първата мисъл: "Гладно е!", никоя не се сеща, че може да плаче от това, че е преяло! Следващия път помисли. Може би, ако не го тъпчеш коликите ще изчезнат. За тези на адаптирано мляко... Да, сигурно имат колики. Наистина. Да ме прощават за грубите думи, но затова да не кърмят децата си вината е 90% тяхна и нямат право да обвиняват съдбата и да играят ролята на жертви. Болеше, много болеше, но не се отказах. Знаех, че това е най-добрата храна, специално за моето бебе. Това е най-доброто, което мога да направя. Вдигането на температура, приема на антибиотик не ме отказаха от това да продължа да храня детето си. Не мога да изразя съжаление към горките майки, които си търсят оправдание само и само да пушат цигарка, пият уиски с кола, хапнат пържени картофи. С бутилка с прахче всеки може да го нахрани докато те си подремват. 

  Дали бебчето ще има, или няма да има колики зависи единствено от теб мамче! И ако не искаш да си модерна, а да имаш здраво бебче е напълно възможно! Ако искаш вместо да обсъждаш методите срещу колики с другите майки, да се радваш на усмивката на бебето си - можеш! Всичко зависи само и единствено от теб!