Да! Колко ти е лесно! Баткото кротък, послушен, спокоен! Да, държи ме за ръка и се усмихва. :) Знае, че трябва да пазим поведение в обществото! И нека си мислят всички, че живота ми е цветя и рози... "Баткото" - стана батко на 1 година и почти 8 месеца, попадайки още в графата бебе. Баткото нямаше навършена годинка, когато разбрахме за приятелчето, което очакваме. Баткото още не беше проходил и го учих да върви, когато ми се повръщаше денонощно и ми се ходеше до тоалетна през 5 минути. С големия корем и стискайки зъби от болка го вдигам едвам, за да се пусне по пързалката един, два пъти, въпреки че повтаряше: "още, "още". Макар да знам какво богатство е да имаш брат, защото аз самата имам. Надявайки се да се разбират и подкрепят цял живот. Да имаш брат е най-хубавото нещо, но пак се чувствам виновна, че не успявам да обърна достатъчно внимание ни то на единия, нито на другия. Бебето е кротко! Да, още от корема брат му го е тормозил понякога побутвайки корема на мама, докато го приспива. Лесно е да усещаш едното бебе да те рита от вътре, а другото отвън. Вече имам опит и идеи как да го успокоявам. Първите дни у дома се радвахмена дует "Букет"! Това име измисли големия началник, когато имитирани как реве малкия шеф... : D Лесно е когато кърмя бебето, а големия иска на гърне. Лесно е и когато приготвям закуска на баткото, а малкия плаче за внимание. Лесно е да сготвиш, прибереш прането, изгладиш и се изкъпеш, когато и двамата спят. От страни винаги е лесно! Нека е така :) А аз ще чакам деня, в който ще се трудя, тогава можени да успея да се наспя :p
