Кино герои - Девето издание на Фестивал на пясъчните скулптури Бургас

Щастие

Ако ме питат: "Щастието къде е?",
ще отговоря: "В корема ми е!".
Щастието в коремчето живее,
всеки ден расте, все по-голямо то е.
Щастието ръчка ме в ребрата
и всичко притиска.
Щастието да се срещнем скоро иска...

Любовта от пръв поглед съществува! Всяка майка я познава!

Вълнения около едно лайно

  Ако някой, някога ми бе казал, че ще се вълнувам толкова около едно акане и че е възможно едно лайно да ми донесе такава огромна радост нямаше да повярвам... Роди се и се насра. Да, това се случи. Дори акушерките се вайкаха, че ще трябва да го запишат по-малко грамове. Майтапа настрана. Помолих да не му дават изкуствена храна, каквато всъщност е практиката в България, в почти всички болници. След няколко часа наблюдение, около 5, които минаваха доста мъчително за мен, и то не само заради болките от раждането, но и заради това, че не виждам бебчето, най-накрая го донесоха. Засука. След това се наака. И така два дни, общовзето докато се отделяше мекониума. И на третия ден от обяд до вечерта имаше само мокро, но не и наакано... Започна рев. Потърсих някой от персонала на клиниката. Не знаех какво да правя. Предложиха ми добавка или термометър в дупето, но също ми обясниха, че за запек може да се говори едва след няколко дни. Малко след това имаше стабилно изцапан памперс. 

Първите дни всичко се нареди и си акахме с кеф и редовно. Какво повече може да иска една майка? Бебчето да се храни добре, да спи добре и да пълни памперса с любов! Може би на втората седмица започнахме да го правим по-рядко, но наддавахме добре - за един месец 1 300 грама. Случвало се е да не се изака до 4-5 дни. Въпреки неисканите съвети за чайчета и разхлабителни, предпочетох да потърпя малко мрънкане и напъване, вместо още от самото начало да разчита на помощни средства при ходене до тоалетна. Естествено се бях консултирала с няколко доктора, които ми казаха че не е проблем. Изпражненията всеки път бяха меки и в големи количества като за няколко дни. Със сигурност мнението им бе по-компетентно от това на баби, съседи и приятели. Просто се успокойх и се радвах всеки път когато малкото дупенце направи голяма, голяма работа. Вече сме почти на 4 месеца и всяка сутрин между 7:30 и 9:00 започваме щастливо деня като правим голяма изненада за мама! :) Надявам се скоро да я вършим в гърне...