В този свят модерен...
трудно е на себе си да останеш верен!
И гледайки пълната малка раница,
чудя се къде е нужно да поставя граница?
Как доброто да обясня,
без злото да украся?
Понякога този, който мило говори
може да мисли как зло да му стори...
А този, който забележка му прави
се грижи децата да здрави!
Границата между тъмно и светло стана толкова неясна...
Дано успеем да ви осигурим да растат и в среда безопасна...

Можем ли да сме здрави, ако живеем на болна планета? Можем ли да дишаме спокойно, ако земята под нас кашля? Отвсякъде звучат рекламни послания за сиропи, спрейове, гелове и близалки... Аптеките са повече от Плод&Зеленчук, Пекарна и Месарница, взети заедно и са най-оборотни... С хапче няма да се оправим, мозъците трябва да си излекуваме. "Човек" е най-лошото животно. Мисли, че е силен, че е господар, че може да дава и да взема. Не е така. Забравя, че не природата трябва да живее в синхрон с него, а той с нея!

Ден ден, ден рожден!

Вчера празнувахме втория рожден ден на Гого. Бяхме в Арбанаси. И за децата е винаги интересно когато посещават ново място и получават нови емоции, а и за мама си е празник да не се занимава с чистене и готвене. Никога преди не се бях замисляла как с увеличаване на броя години - намалява разликата между тях. На същия ден преди година моето момче направи първите си самостоятелни крачки, а сега се катери по пързалки, разказва приказки и кара сам кола. Колко огромна е разликата между първата и втората година на човек и колко почти незначителна между тридесетипървата и тридесет и втората?

Не ми казвайте: "Ооо, то е още малко! Не чува, не вижда, не разбира!". Напротив! Приемете го! Днес децата се раждат различни! Толкова ли е трудно да го разберете? Виждат, чуват и разбират още преди първата ни среща лице в лице... Ние сме грешните, а не те! Вместо да се опитваме да им налагаме нашите разбирания, защо не учим ние от тях? Преди почти два месеца една баба на улицата ме попита: "Защо децата са по-умни от родителите? Колко е малък! А върви и коментира как котето лежи на пейката и птицата е излетяла от дървото!". Отговорих, че е нормално всяко следващо поколение да се развива по-бързо, въпреки че леко се обидих да ме нарекат "по-малко" умна от сина ми :D. В забързаното ежедневие рядко се поставяме на тяхно място. А ние сме тези, които трябва да ги оставим да се развиват и да се опитаме да ги настигнем колкото можем, вместо да повтаряме: "Не! Не! Не!"

Чудя се кой точно е измислил онази история за щъркела, който носи бебета? И с каква именно цел са губили времето и доверието на децата с тази грешна информация? Така или иначе някой ден ще разберат накъде отлитат птиците и от къде реално идват бебетата...

???

Понеже след раждането на втория ми син последното нещо, за което ми остава време е скрапбукинг... А искам и той да си има хубав албум. В книжарницата нямаше кой знае какъв избор и взех този, чийто картинки ми се сториха по симпатични. Баща им не го хареса. Ами да беше купил той нещо?! Понеже за 15 минути исках да вляза в 5 магазина, не успях да го разгледам подробно. И когато разгърнах страниците на албума вкъщи какво да видя...

Нормално ли е??? Как може да включва такава графа? Все едно да пожелаеш на новороденото не да бъде здраво, а да попълва тези редове? Защо? Кой го е измислил? И на него приятно ли ще му е да му подарят лекарства например???

Твоите са кротки!

Да! Колко ти е лесно! Баткото кротък, послушен, спокоен! Да, държи ме за ръка и се усмихва. :) Знае, че трябва да пазим поведение в обществото! И нека си мислят всички, че живота ми е цветя и рози... "Баткото" - стана батко на 1 година и почти 8 месеца, попадайки още в графата бебе. Баткото нямаше навършена годинка, когато разбрахме за приятелчето, което очакваме. Баткото още не беше проходил и го учих да върви, когато ми се повръщаше денонощно и ми се ходеше до тоалетна през 5 минути. С големия корем и стискайки зъби от болка го вдигам едвам, за да се пусне по пързалката един, два пъти, въпреки че повтаряше: "още, "още". Макар да знам какво богатство е да имаш брат, защото аз самата имам. Надявайки се да се разбират и подкрепят цял живот. Да имаш брат е най-хубавото нещо, но пак се чувствам виновна, че не успявам да обърна достатъчно внимание ни то на единия, нито на другия. Бебето е кротко! Да, още от корема брат му го е тормозил понякога побутвайки корема на мама, докато го приспива. Лесно е да усещаш едното бебе да те рита от вътре, а другото отвън. Вече имам опит и идеи как да го успокоявам. Първите дни у дома се радвахмена дует "Букет"! Това име измисли големия началник, когато имитирани как реве малкия шеф... : D Лесно е когато кърмя бебето, а големия иска на гърне. Лесно е и когато приготвям закуска на баткото, а малкия плаче за внимание. Лесно е да сготвиш, прибереш прането, изгладиш и се изкъпеш, когато и двамата спят. От страни винаги е лесно! Нека е така :) А аз ще чакам деня, в който ще се трудя, тогава можени да успея да се наспя :p